От екология крещя!
Вълни от пушеци. Мъгла.
И плачат друми, нявга романтични...
Безброй коли. Тъй лъскави. Гора.
Усти им зеят, вулканични.
Простенва въздухът. Беда!
Какво направи с нас прогресът?
От Екология крещя!
И от човешката намеса...
Втрещена е. Кърви Земята.
ДушИ я вечната печал.
Във смог потъва долината.
Снегът заспива - ням и бял...
Но стана мрачно. А във мене
искрят пожари от Слънца.
Земята гибелно да стене
не искам! Точка. Докога?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени