2.01.2008 г., 9:43

От екология крещя!

1K 0 31
 

 

Вълни от пушеци. Мъгла.

И плачат друми, нявга романтични...

Безброй коли. Тъй лъскави. Гора.

Усти им зеят, вулканични.

 

Простенва въздухът. Беда!

Какво направи с нас прогресът?

От Екология крещя!

И от човешката намеса...

 

Втрещена е. Кърви Земята.

ДушИ я вечната печал.

Във смог потъва долината.

Снегът заспива - ням и бял...

 

Но стана мрачно. А във мене

искрят пожари от Слънца.

Земята гибелно да стене

не искам! Точка. Докога?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за гражданската ти позиция! Много е силен стихът ти!
  • Истината е открита отдавна,като топлата вода,но индустрията няма интерес от истини и кървави сълзи.Как би могла да си посволи толкова загуби?!!!
    Много хубав и истински стих!Дано повече хора извикат в протест!
  • Поздравления за стиха и идеята.Много хора още трябва да го прочетат и да се замислят...
  • Земята гибелно да стене

    не искам! Точка. Докога?!...
    Докогато спрем да се чувстваме господари на нещо, което не ни принадлежи и да престанем с егото си на ВЛАСТВАЩИ...Защото съм убедена, че един ден природата ще си поиска своето и ще си отмъсти! Но тогава ще е прекалено късно!Поздрави за прекрасната ти гражданска позиция!!!!!


  • Страхотна идея!Браво!!!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...