Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Jan 2, 2008, 9:43 AM

От екология крещя!

  Poetry » Civic
1K 0 31
 

 

Вълни от пушеци. Мъгла.

И плачат друми, нявга романтични...

Безброй коли. Тъй лъскави. Гора.

Усти им зеят, вулканични.

 

Простенва въздухът. Беда!

Какво направи с нас прогресът?

От Екология крещя!

И от човешката намеса...

 

Втрещена е. Кърви Земята.

ДушИ я вечната печал.

Във смог потъва долината.

Снегът заспива - ням и бял...

 

Но стана мрачно. А във мене

искрят пожари от Слънца.

Земята гибелно да стене

не искам! Точка. Докога?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Поздравявам те за гражданската ти позиция! Много е силен стихът ти!
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Истината е открита отдавна,като топлата вода,но индустрията няма интерес от истини и кървави сълзи.Как би могла да си посволи толкова загуби?!!!
    Много хубав и истински стих!Дано повече хора извикат в протест!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Поздравления за стиха и идеята.Много хора още трябва да го прочетат и да се замислят...
  • AzDobrata (Аз Добрата)
    AzDobrata (Аз Добрата)
    Земята гибелно да стене

    не искам! Точка. Докога?!...
    Докогато спрем да се чувстваме господари на нещо, което не ни принадлежи и да престанем с егото си на ВЛАСТВАЩИ...Защото съм убедена, че един ден природата ще си поиска своето и ще си отмъсти! Но тогава ще е прекалено късно!Поздрави за прекрасната ти гражданска позиция!!!!!


  • mradkova (Виолет Гаджева)
    mradkova (Виолет Гаджева)
    Страхотна идея!Браво!!!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0