9 ene 2007, 16:42

От името на Любовта

  Poesía
964 0 14
на bybojle4e'f




Познаваш ме, в гърдите си ме носиш,
зовеш ме нощем в сънища, в мечти
и с неми викове ме просиш
от неговите ледени очи.


Не ме пъди! Без мен си камък.
Без мен си тяло без душа,
животът ти студен и жалък,
ще те погълне в тъмнина.


Не ме пъди! Гушни ме нежно!
Носи ме като полъх,като красота
и в гънките на таз прилежност,
ще се пробудиш като чистота.


Носи ме като истина една,
единствена и съвършена,
защото с тази красота
е твоя цялата вселена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно посвещение!
    Поздрави на теб Роси и на Сияна!
  • Нежен и красив стих, написан с много обич-браво!!!
  • Благодаря ви за коментарите!
    Сиана,надявах се да ти хареса посветеният ти текст и се радвам,че е така!
    Поздрав на всички!
  • Роси,много съм трогната от написаното!Това означава страшно много за мен,за което аз ти благодаря и не само на теб,а на всички!БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ!
  • Прекрасен стих, Роси!!!
    Сияна го заслужава!!!
    Поздрави!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....