От името на Любовта
на bybojle4e'f
Познаваш ме, в гърдите си ме носиш,
зовеш ме нощем в сънища, в мечти
и с неми викове ме просиш
от неговите ледени очи.
Не ме пъди! Без мен си камък.
Без мен си тяло без душа,
животът ти студен и жалък,
ще те погълне в тъмнина.
Не ме пъди! Гушни ме нежно!
Носи ме като полъх,като красота
и в гънките на таз прилежност,
ще се пробудиш като чистота.
Носи ме като истина една,
единствена и съвършена,
защото с тази красота
е твоя цялата вселена!
© Росица Петрова All rights reserved.
