3 abr 2024, 13:18

От инат

621 0 0

Не любов,

а притежание

беше нашето със теб.

Един живот,

едно страдание.

Един живот, такъв проклет.

 

Високо его,

куп задръжки…

Те стоят на пиедестал.

Днес от него

плача мъжки.

Плача, да. Не съм се спрял.

 

Виж наивно

с теб се любим

по принуда, нека спрем.

Как взаимно

с теб се губим,

няма как да разберем.

 

Няма тръпка,

няма страст.

Просто животински секс.

Една прегръдка

исках аз,

да лекувам тоя стрес.

 

Бавно стъпки

заедно правим,

плахо крачим си назад.

Едни постъпки

да забравим

не, не можем от инат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Krischo Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...