Не любов,

а притежание

беше нашето със теб.

Един живот,

едно страдание.

Един живот, такъв проклет.

Високо его,

куп задръжки…

Те стоят на пиедестал.

Днес от него

плача мъжки.

Плача, да. Не съм се спрял.

Виж наивно

с теб се любим

по принуда, нека спрем.

Как взаимно

с теб се губим,

няма как да разберем.

Няма тръпка,

няма страст.

Просто животински секс.

Една прегръдка

исках аз,

да лекувам тоя стрес.

Бавно стъпки

заедно правим,

плахо крачим си назад.

Едни постъпки

да забравим

не, не можем от инат.