3 апр. 2024 г., 13:18

От инат

630 0 0

Не любов,

а притежание

беше нашето със теб.

Един живот,

едно страдание.

Един живот, такъв проклет.

 

Високо его,

куп задръжки…

Те стоят на пиедестал.

Днес от него

плача мъжки.

Плача, да. Не съм се спрял.

 

Виж наивно

с теб се любим

по принуда, нека спрем.

Как взаимно

с теб се губим,

няма как да разберем.

 

Няма тръпка,

няма страст.

Просто животински секс.

Една прегръдка

исках аз,

да лекувам тоя стрес.

 

Бавно стъпки

заедно правим,

плахо крачим си назад.

Едни постъпки

да забравим

не, не можем от инат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...