3.04.2024 г., 13:18

От инат

619 0 0

Не любов,

а притежание

беше нашето със теб.

Един живот,

едно страдание.

Един живот, такъв проклет.

 

Високо его,

куп задръжки…

Те стоят на пиедестал.

Днес от него

плача мъжки.

Плача, да. Не съм се спрял.

 

Виж наивно

с теб се любим

по принуда, нека спрем.

Как взаимно

с теб се губим,

няма как да разберем.

 

Няма тръпка,

няма страст.

Просто животински секс.

Една прегръдка

исках аз,

да лекувам тоя стрес.

 

Бавно стъпки

заедно правим,

плахо крачим си назад.

Едни постъпки

да забравим

не, не можем от инат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...