3.04.2024 г., 13:18

От инат

620 0 0

Не любов,

а притежание

беше нашето със теб.

Един живот,

едно страдание.

Един живот, такъв проклет.

 

Високо его,

куп задръжки…

Те стоят на пиедестал.

Днес от него

плача мъжки.

Плача, да. Не съм се спрял.

 

Виж наивно

с теб се любим

по принуда, нека спрем.

Как взаимно

с теб се губим,

няма как да разберем.

 

Няма тръпка,

няма страст.

Просто животински секс.

Една прегръдка

исках аз,

да лекувам тоя стрес.

 

Бавно стъпки

заедно правим,

плахо крачим си назад.

Едни постъпки

да забравим

не, не можем от инат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...