Отново всички прожектори теб осветяват,
хиляди те аплодират, а много малко те познават.
В теб виждат звездата, силната, смела жена...
А когато всичко свърши? Оставаш сама.

Свикнала си вече с заучената усмивка,
правиш другите щастливи... ами ти?
Играеш ролята перфектно, не си даваш почивка.
В очите ти блестят далеч нерадостни сълзи...

Да те докосне само всеки желае,
да види отблизо, да усети... звездата.
А в късните нощи никой не знае
как със всяка своя фибра чувстваш самотата...

Пет минути отдих... отпиваш жадно от чаша вода.
Но и в почивката автографи раздаваш...
Момиченце протяга към теб отчаяно ръка.
И ти прошепва тихо да не се предаваш...

"Не си сама" казват огромните, искрени очи,
една малка ръчичка стиска силно твоята...
Толкова много ти казва, дори да мълчи...
"Другите търсят съдбите си, ти просто следвай своята!"

Прегръща те силно и "Обичам те" изрича...
Вслушваш се в шепота на дълбоките й очи...
Мислиш колко много на тебе прилича,
заради хора като нея си това, което си!

Изкачваш се по стълбите и пак аплодисменти,
толкова много хора само тебе аплодират...
На тях се дължат най-скъпите ти моменти,
и ето отново - твоето име скандират.
 Вглеждайки се във тълпата, осъзнаваш...
Един човек обединява всички... и това си ти!
Те са тук заради теб... а ти докрай им се раздаваш,
само теб гледат хиляди очи!

Гласът ти трепери, сълзи на радост бликват този път,
а феновете пеят с теб и се усмихват...
Те знаят, че си като тях, човек от кръв и от плът,
а аплодисментите така и не стихват...

На песента отеква последният тон
и всички стават на крака...
От сърце им подаряваш един голям поклон,
заради тях си струва всяка сълза.