27 feb 2024, 8:44

От люлка до гроб

473 1 0

Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. 
Не подвивам коляно за прошка.
Падам, ставам и все напред,
към добро, но ме стига лошото... 
И през облаци мъдрост ще ми речеш,
с твойте строго навъсени вежди,
че смирен, преди да умре, 
го спохожда човек надеждата... 
И сега защо ми държиш сметка, 
за сбъднатото ми крехко щастие? 
Колко пъти за вярност клетвите, 
в мене с чужда лъжа гаснат...
И изобщо не ме е страх, 
че отново треперят свѐщите. 
Пръст съм хвърлял и тленен прах, 
и с цветя съм закичвал грешник. 
Но недей ме разплаква повече. 
Аз от мъката раждам злоба. 
Цял живот все изпращам, Боже!
От люлката, чак до гроба... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
26.02.2024
 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...