27 февр. 2024 г., 08:44

От люлка до гроб

476 1 0

Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. 
Не подвивам коляно за прошка.
Падам, ставам и все напред,
към добро, но ме стига лошото... 
И през облаци мъдрост ще ми речеш,
с твойте строго навъсени вежди,
че смирен, преди да умре, 
го спохожда човек надеждата... 
И сега защо ми държиш сметка, 
за сбъднатото ми крехко щастие? 
Колко пъти за вярност клетвите, 
в мене с чужда лъжа гаснат...
И изобщо не ме е страх, 
че отново треперят свѐщите. 
Пръст съм хвърлял и тленен прах, 
и с цветя съм закичвал грешник. 
Но недей ме разплаква повече. 
Аз от мъката раждам злоба. 
Цял живот все изпращам, Боже!
От люлката, чак до гроба... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
26.02.2024
 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...