От малката снимка
Като инфаркт те скрих в сърцето си,
недосегаема, реална, измислена,
да ме болиш с очите си, детските
и да ме будиш със жестоката истина.
Понесох те със себе си, нанякъде...
Накъде? Самият аз не зная...
Натам, навярно, накъдето ти мечтаеше
или към залеза ми, към края...
Ръцете ми тръпнат безнадеждни,
горят ми спомени в душата,
вече тъй ще бъде, изглежда -
с тях всеки ден ще се сгрявам.
Перли от срещите ни в себе си влях,
да алармират как е сърцето ми
и болката да посрещам без страх,
когато мислено рисувам лицето ти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валдемар Todos los derechos reservados
