perov (Валдемар)
83 96
20.06.2014 г., 23:35 ч.

От малката снимка 

  Поезия » Любовна
657 0 6

 

 

Като инфаркт те скрих в сърцето си,

недосегаема, реална, измислена,

да ме болиш с очите си, детските

и да ме будиш със жестоката истина.

Понесох те със себе си, нанякъде...

Накъде? Самият аз не зная...

Натам, навярно, накъдето ти мечтаеше

или към залеза ми, към края...

Ръцете ми тръпнат безнадеждни,

горят ми спомени в душата,

вече тъй ще бъде, изглежда -

с тях всеки ден ще се сгрявам.

Перли от срещите ни в себе си влях,

да алармират как е сърцето ми

и болката да посрещам без страх,

когато мислено рисувам лицето ти...

 

 

 

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преоткривам те
  • Оригинален и талантливо написан стих,
    посветен на любовта! ПОЗДРАВИ!
  • Перли срещу болка! Хубаво!
  • Благодаря ви! Топли поздрави от мен!
  • Поздрав, Валдемар!

    "перлени срещи"

    Хареса ми.
  • Като инфаркт те скрих в сърцето си,
    недосегаема, реална, измислена,
    да ме болиш с очите си, детските...
    Много приятно ме жегна с този стих.
    Прекрасен е!
    Поздрави, Валдемар!
Предложения
: ??:??