perov (Валдемар) perov (Валдемар)
83
Jun 20, 2014, 11:35 PM

От малката снимка

  Poetry » Love
853 0 6

 

 

Като инфаркт те скрих в сърцето си,

недосегаема, реална, измислена,

да ме болиш с очите си, детските

и да ме будиш със жестоката истина.

Понесох те със себе си, нанякъде...

Накъде? Самият аз не зная...

Натам, навярно, накъдето ти мечтаеше

или към залеза ми, към края...

Ръцете ми тръпнат безнадеждни,

горят ми спомени в душата,

вече тъй ще бъде, изглежда -

с тях всеки ден ще се сгрявам.

Перли от срещите ни в себе си влях,

да алармират как е сърцето ми

и болката да посрещам без страх,

когато мислено рисувам лицето ти...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0