От миналото
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Заедно бяхме,
над световете летяхме
и нямаше кой да ни
спре.
А свирепият мрак
опитваше пак
да ни настигне той и
разкъса.
Приятелството ни силно
се оказа стабилно
и дълго ние
издържахме.
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Но всичко умира,
все някога спира,
и само мракът
остава.
В най-тъмния час
изгубих те аз
и вече не те
видях.
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Но на кой ли му дреме
за старото време,
щом мрак ще ни вечно
дели…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Костов Todos los derechos reservados
