От миналото
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Заедно бяхме,
над световете летяхме
и нямаше кой да ни
спре.
А свирепият мрак
опитваше пак
да ни настигне той и
разкъса.
Приятелството ни силно
се оказа стабилно
и дълго ние
издържахме.
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Но всичко умира,
все някога спира,
и само мракът
остава.
В най-тъмния час
изгубих те аз
и вече не те
видях.
Спомни си със мене
за старото време,
когато не бяхме
сами.
Но на кой ли му дреме
за старото време,
щом мрак ще ни вечно
дели…
© Михаил Костов All rights reserved.
