20 nov 2012, 19:54

От млякото ще да е!

868 0 7

(из цикъла "Вицове в рими")

„Мила мамо, много съм щастлив
да ти пиша, че си имаш внук.
Кръстихме го на баща ми, Стив...
тъй на Стефан, мамо, викат тук.

Той роди се преди десет дни,
пет кила и двеста грама, мамо.
Купихме му вече пелени,
памперси и всичко друго, само

за беда, кърмата на жена ми
секна скоро, тъй че се наложи
да наемем чернокожа, мамо,
да го кърми... Неговата кожа

сигурно навярно затова
много бързо взе да почернява
и е вече с къдрава глава...”
По нататък той ù обяснява

как го гледат, дневния режим,
грижите за бебето, живота
в Щатите какъв е... Ще спестим
всичките подробности в писмото.

Майката отвърна: “Мили сине,
радвам се, че вече си баща...
че щастлив си...” Просто ще подмина
тук традиционните неща

от писмото, но един пасаж
ще цитирам: “Сине, като бебе,
спомням си, на село не еднаж
с краве мляко храних те и тебе!

Сучеше и чакаше кога
пак шишето ще напълня, сине...
Явно затова сега рога
никнат ти след толкова години!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...