20 nov 2012, 19:54

От млякото ще да е!

869 0 7

(из цикъла "Вицове в рими")

„Мила мамо, много съм щастлив
да ти пиша, че си имаш внук.
Кръстихме го на баща ми, Стив...
тъй на Стефан, мамо, викат тук.

Той роди се преди десет дни,
пет кила и двеста грама, мамо.
Купихме му вече пелени,
памперси и всичко друго, само

за беда, кърмата на жена ми
секна скоро, тъй че се наложи
да наемем чернокожа, мамо,
да го кърми... Неговата кожа

сигурно навярно затова
много бързо взе да почернява
и е вече с къдрава глава...”
По нататък той ù обяснява

как го гледат, дневния режим,
грижите за бебето, живота
в Щатите какъв е... Ще спестим
всичките подробности в писмото.

Майката отвърна: “Мили сине,
радвам се, че вече си баща...
че щастлив си...” Просто ще подмина
тук традиционните неща

от писмото, но един пасаж
ще цитирам: “Сине, като бебе,
спомням си, на село не еднаж
с краве мляко храних те и тебе!

Сучеше и чакаше кога
пак шишето ще напълня, сине...
Явно затова сега рога
никнат ти след толкова години!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...