От морала по е силна любовта
Мразя тези ситуации абсурдни,
аз и ти, и той сред нас,
чувствата в гърдите да са бурни,
а да ми говориш с нисък глас.
Вярно, той ми е приятел,
но какво е той пред любовта,
погледа ти - еротичен нагревател,
пали в мен жадувана искра.
И въздържам се, спокойствие запазвам,
а отвътре искам силно да те сграбча,
устните ти настървено да отхапвам,
във прегръдките си да те мачкам.
Толкова е силно, дяволито,
кълбото вихрещо се във гърдите
и напразно мъча се, опитвам
да не трепвам, срещна ли очите.
Но не мога, не успявам,
от морала по е силна любовта,
той приятел ми е и го уважавам,
на залюбвам прелестната му сестра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
