Jul 20, 2007, 8:51 AM

От морала по е силна любовта

  Poetry
895 0 10
 

        Мразя тези ситуации абсурдни,

        аз и ти, и той сред нас,

        чувствата в гърдите да са бурни,

        а да ми говориш с нисък глас.


        Вярно, той ми е приятел,

        но какво е той пред любовта,

        погледа ти - еротичен нагревател,

        пали в мен жадувана искра.


        И въздържам се, спокойствие запазвам,

        а отвътре искам силно да те сграбча,

        устните ти настървено да отхапвам,

        във прегръдките си да те мачкам.


        Толкова е силно, дяволито,

        кълбото вихрещо се във гърдите

        и напразно мъча се, опитвам

        да не трепвам, срещна ли очите.


        Но не мога, не успявам,

        от морала по е силна любовта,

        той приятел ми е и го уважавам,

        на залюбвам прелестната му сестра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...