20.07.2007 г., 8:51

От морала по е силна любовта

894 0 10
 

        Мразя тези ситуации абсурдни,

        аз и ти, и той сред нас,

        чувствата в гърдите да са бурни,

        а да ми говориш с нисък глас.


        Вярно, той ми е приятел,

        но какво е той пред любовта,

        погледа ти - еротичен нагревател,

        пали в мен жадувана искра.


        И въздържам се, спокойствие запазвам,

        а отвътре искам силно да те сграбча,

        устните ти настървено да отхапвам,

        във прегръдките си да те мачкам.


        Толкова е силно, дяволито,

        кълбото вихрещо се във гърдите

        и напразно мъча се, опитвам

        да не трепвам, срещна ли очите.


        Но не мога, не успявам,

        от морала по е силна любовта,

        той приятел ми е и го уважавам,

        на залюбвам прелестната му сестра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....