17 oct 2014, 21:20

От мръсни обувки следите

  Poesía » Otra
1.1K 1 4
 

Мнителен след хора със мръсни обувки -

прага прескочили, оставили следи.

В цветна хартия - опаковали преструвки,

и картички, надписани с курсив лъжи.

 

Във стъклен замък на измислен трон,

скептик - самотен зад заключени врати.

На далечна близост е оксиморон,

нова кукла търси в замъка да приюти.

 

И когато дойде пътник вън на прага,

готов да стъпи върху стъкления под.

Повдига крак и след това се доближава -

към трона на безрадостния кукловод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш все по добре. Поэдравявам те
  • Благодаря ти, Ели! Вече се запасих с препаратите, само трябва да се накарам да ,,изчистя".
  • Забърши следите Ради! Няма ги, изпаряват се...после идват чистите обувки
    Много ми хареса!
  • Ех, Ани! Изобщо можем ли да съдим за хората от нещо, каквото и да било?! То листовки писах, то обувки гледах, но ето на! Вместо на ,, Обича ме, не ме обича", аз си играя на ,, Лъже ме, не ме лъже". И вместо да късам някакви листенца, аз пуша цигара след цигара.
    Благодаря ти, че си тук сега! Не знам дали е най- силното ми, с поезията съм на ,, Вие" . Но благодаря ти!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...