17.10.2014 г., 21:20

От мръсни обувки следите

1.1K 1 4
 

Мнителен след хора със мръсни обувки -

прага прескочили, оставили следи.

В цветна хартия - опаковали преструвки,

и картички, надписани с курсив лъжи.

 

Във стъклен замък на измислен трон,

скептик - самотен зад заключени врати.

На далечна близост е оксиморон,

нова кукла търси в замъка да приюти.

 

И когато дойде пътник вън на прага,

готов да стъпи върху стъкления под.

Повдига крак и след това се доближава -

към трона на безрадостния кукловод.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш все по добре. Поэдравявам те
  • Благодаря ти, Ели! Вече се запасих с препаратите, само трябва да се накарам да ,,изчистя".
  • Забърши следите Ради! Няма ги, изпаряват се...после идват чистите обувки
    Много ми хареса!
  • Ех, Ани! Изобщо можем ли да съдим за хората от нещо, каквото и да било?! То листовки писах, то обувки гледах, но ето на! Вместо на ,, Обича ме, не ме обича", аз си играя на ,, Лъже ме, не ме лъже". И вместо да късам някакви листенца, аз пуша цигара след цигара.
    Благодаря ти, че си тук сега! Не знам дали е най- силното ми, с поезията съм на ,, Вие" . Но благодаря ти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...