9 jul 2014, 22:08  

От национализация към циганизация

  Poesía » Civil
643 1 2

,,Хайде, бате, да крадеме,

че какво ли ще ядеме,

 

кабели по светофари,

релсите по же-пе гари,

 

къщите на баби стари,

кой къде-когато свари!

 

Има електропроводи,

който иска, там да ходи!

 

С жиците шега не бива,

ток понякога убива!

 

Паднаха и жертви доста,

изключете трафопоста!

 

А по улиците тъмни,

разкопани, някои стръмни,

 

бате, на душата грях ти,

има водосточни шахти!

 

Като истински юнаци

да събираме капаци!

 

Ний не искаме кокошка,

че за нея няма прошка!

 

По полета и балкани

има хиляди хайвани,

 

там ги пазят, но са наши.

дай, да станем богаташи!

 

Те ни гледат и картофи,

ще ги вадим по пантофи!

 

Лук със чушки и домати

стават хубави салати!"

 

А полицията, мила,

май че в храсти се е скрила,

 

дето Веско я възпя,

да ни пази, не успя,

 

там със свойте мурафети

си прибира пак рушвети!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ена,и те моля, да ми простиш,ако с нещо съм те засегнал!
  • Хареса ми, така е, споделям нашълно!
    Но защо ли и какво ли е причината за това?
    Пак е ясно...
    И сега какво?
    Какво можем да направим...
    Винаги се поставям на мястото на "другия" човек, към когото се канят да гвърлят камъни... и се старая да отчета всички (възможно) причини за такива ситуации. И да си кажа честно, когато няма друг изход човек, престава да бъде еазумен човек, инстинктът за самосъхранение така яко задейства...
    Четох една книжка преди много години - "Яростта да оцелееш". Та тогава, когато прочетох мислите на героите (действителни хора... по действителен случай) за канибализъм, се размислих сериозно за човешката същност при условия "на ръба" и доколко действията на такива хора зависят от интелекта им, от образования, възпитание... Дааммм... оказа се, че в конкретния случай в книжката, няма никакво значение
    Замисляш, макар и да пишеш, както казва Зем, сякаш по детски... но то е само "сякаш"...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...