Jul 9, 2014, 10:08 PM  

От национализация към циганизация

  Poetry » Civic
645 1 2

,,Хайде, бате, да крадеме,

че какво ли ще ядеме,

 

кабели по светофари,

релсите по же-пе гари,

 

къщите на баби стари,

кой къде-когато свари!

 

Има електропроводи,

който иска, там да ходи!

 

С жиците шега не бива,

ток понякога убива!

 

Паднаха и жертви доста,

изключете трафопоста!

 

А по улиците тъмни,

разкопани, някои стръмни,

 

бате, на душата грях ти,

има водосточни шахти!

 

Като истински юнаци

да събираме капаци!

 

Ний не искаме кокошка,

че за нея няма прошка!

 

По полета и балкани

има хиляди хайвани,

 

там ги пазят, но са наши.

дай, да станем богаташи!

 

Те ни гледат и картофи,

ще ги вадим по пантофи!

 

Лук със чушки и домати

стават хубави салати!"

 

А полицията, мила,

май че в храсти се е скрила,

 

дето Веско я възпя,

да ни пази, не успя,

 

там със свойте мурафети

си прибира пак рушвети!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ена,и те моля, да ми простиш,ако с нещо съм те засегнал!
  • Хареса ми, така е, споделям нашълно!
    Но защо ли и какво ли е причината за това?
    Пак е ясно...
    И сега какво?
    Какво можем да направим...
    Винаги се поставям на мястото на "другия" човек, към когото се канят да гвърлят камъни... и се старая да отчета всички (възможно) причини за такива ситуации. И да си кажа честно, когато няма друг изход човек, престава да бъде еазумен човек, инстинктът за самосъхранение така яко задейства...
    Четох една книжка преди много години - "Яростта да оцелееш". Та тогава, когато прочетох мислите на героите (действителни хора... по действителен случай) за канибализъм, се размислих сериозно за човешката същност при условия "на ръба" и доколко действията на такива хора зависят от интелекта им, от образования, възпитание... Дааммм... оказа се, че в конкретния случай в книжката, няма никакво значение
    Замисляш, макар и да пишеш, както казва Зем, сякаш по детски... но то е само "сякаш"...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...