9.07.2014 г., 22:08  

От национализация към циганизация

637 1 2

,,Хайде, бате, да крадеме,

че какво ли ще ядеме,

 

кабели по светофари,

релсите по же-пе гари,

 

къщите на баби стари,

кой къде-когато свари!

 

Има електропроводи,

който иска, там да ходи!

 

С жиците шега не бива,

ток понякога убива!

 

Паднаха и жертви доста,

изключете трафопоста!

 

А по улиците тъмни,

разкопани, някои стръмни,

 

бате, на душата грях ти,

има водосточни шахти!

 

Като истински юнаци

да събираме капаци!

 

Ний не искаме кокошка,

че за нея няма прошка!

 

По полета и балкани

има хиляди хайвани,

 

там ги пазят, но са наши.

дай, да станем богаташи!

 

Те ни гледат и картофи,

ще ги вадим по пантофи!

 

Лук със чушки и домати

стават хубави салати!"

 

А полицията, мила,

май че в храсти се е скрила,

 

дето Веско я възпя,

да ни пази, не успя,

 

там със свойте мурафети

си прибира пак рушвети!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ена,и те моля, да ми простиш,ако с нещо съм те засегнал!
  • Хареса ми, така е, споделям нашълно!
    Но защо ли и какво ли е причината за това?
    Пак е ясно...
    И сега какво?
    Какво можем да направим...
    Винаги се поставям на мястото на "другия" човек, към когото се канят да гвърлят камъни... и се старая да отчета всички (възможно) причини за такива ситуации. И да си кажа честно, когато няма друг изход човек, престава да бъде еазумен човек, инстинктът за самосъхранение така яко задейства...
    Четох една книжка преди много години - "Яростта да оцелееш". Та тогава, когато прочетох мислите на героите (действителни хора... по действителен случай) за канибализъм, се размислих сериозно за човешката същност при условия "на ръба" и доколко действията на такива хора зависят от интелекта им, от образования, възпитание... Дааммм... оказа се, че в конкретния случай в книжката, няма никакво значение
    Замисляш, макар и да пишеш, както казва Зем, сякаш по детски... но то е само "сякаш"...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...