8 jun 2014, 20:14

От парченца на тъгата

  Poesía
854 0 7

Аз мога да сглобявам радостта

от няколко парченца на тъгата.

От празни приказки кънти светът.

По-тиха съм дори от тишината.

Аз мога да се скривам във сълза.

Безцветна да съм до сърцевината.

Сънувам полет, а пътувам път.

По спомен превъзмогвам самотата.

Аз мога да умирам от душа

и да се влюбвам до умиране.

Събирам си парченцата сърце

и ходя боса. Не по вода, към сбъдване.

Аз мога да съм нощ и през деня.

Пореден опит за забравяне.

Но щом успея да се събера,

аз ставам ден... Прекрасен ден за влюбване...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....