8.06.2014 г., 20:14

От парченца на тъгата

843 0 7

Аз мога да сглобявам радостта

от няколко парченца на тъгата.

От празни приказки кънти светът.

По-тиха съм дори от тишината.

Аз мога да се скривам във сълза.

Безцветна да съм до сърцевината.

Сънувам полет, а пътувам път.

По спомен превъзмогвам самотата.

Аз мога да умирам от душа

и да се влюбвам до умиране.

Събирам си парченцата сърце

и ходя боса. Не по вода, към сбъдване.

Аз мога да съм нощ и през деня.

Пореден опит за забравяне.

Но щом успея да се събера,

аз ставам ден... Прекрасен ден за влюбване...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...