От парченца на тъгата
Аз мога да сглобявам радостта
от няколко парченца на тъгата.
От празни приказки кънти светът.
По-тиха съм дори от тишината.
Аз мога да се скривам във сълза.
Безцветна да съм до сърцевината.
Сънувам полет, а пътувам път.
По спомен превъзмогвам самотата.
Аз мога да умирам от душа
и да се влюбвам до умиране.
Събирам си парченцата сърце
и ходя боса. Не по вода, към сбъдване.
Аз мога да съм нощ и през деня.
Пореден опит за забравяне.
Но щом успея да се събера,
аз ставам ден... Прекрасен ден за влюбване...
© Соня Георгиева All rights reserved.
