8 июн. 2014 г., 20:14

От парченца на тъгата

849 0 7

Аз мога да сглобявам радостта

от няколко парченца на тъгата.

От празни приказки кънти светът.

По-тиха съм дори от тишината.

Аз мога да се скривам във сълза.

Безцветна да съм до сърцевината.

Сънувам полет, а пътувам път.

По спомен превъзмогвам самотата.

Аз мога да умирам от душа

и да се влюбвам до умиране.

Събирам си парченцата сърце

и ходя боса. Не по вода, към сбъдване.

Аз мога да съм нощ и през деня.

Пореден опит за забравяне.

Но щом успея да се събера,

аз ставам ден... Прекрасен ден за влюбване...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...