11 ene 2012, 23:19

От перото на белокосата

  Poesía
559 0 2

ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА

 

От перото на белокосата

се раждат скромни стихове.

Малко житейска радост носят те

и много тъжни мигове.

 

Но под челото морно, свъсено

от мрачни мисли, самота,

изгрява бъдеще, разкъсало

ги с вяра и със светлина.

 

Вървят ли във живота двамата,

ръка в ръка, един до друг,

не е тъй страшна вече драмата

на всеки поотделно тук.

 

Животът, знам, е отреден за двама

и трябва тъй да се живей.

И по-добро във старост няма!

Затуй, любов, здравей, здравей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И все пак е добре, когато и други си кажат мнението дали споделят, дали поне малко ги е развълнувало или поне малко им е харесало.Благодаря ти, Валентине, че ме посети
  • Няма смисъл да се коментира...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...