Jan 11, 2012, 11:19 PM

От перото на белокосата

  Poetry
557 0 2

ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА

 

От перото на белокосата

се раждат скромни стихове.

Малко житейска радост носят те

и много тъжни мигове.

 

Но под челото морно, свъсено

от мрачни мисли, самота,

изгрява бъдеще, разкъсало

ги с вяра и със светлина.

 

Вървят ли във живота двамата,

ръка в ръка, един до друг,

не е тъй страшна вече драмата

на всеки поотделно тук.

 

Животът, знам, е отреден за двама

и трябва тъй да се живей.

И по-добро във старост няма!

Затуй, любов, здравей, здравей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И все пак е добре, когато и други си кажат мнението дали споделят, дали поне малко ги е развълнувало или поне малко им е харесало.Благодаря ти, Валентине, че ме посети
  • Няма смисъл да се коментира...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...