20 ene 2013, 19:06  

От пистата, наречена - Живот

674 0 0

                                                    От пистата, наречена - Живот

                                                                                         

                                                                                                           

                                                    От пистата, наречена - Живот,

                                                    като птици със стоманени крила,

                                                    годините бавно издигат се

                                                    и отлитат една по една.

                                                               

                                                    Пистата постепенно опустява.

                                                    Спуска се над нея здрач.

                                                    Там някъде във края

                                                    останал е прегърбен изпращач.

                                                                                                                       

                                                    Загледан тъжно в небето

                                                    след годините отлетели,

                                                    след себе си оставили му спомените - 

                                                    две завихрени ленти бели.                                                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...