20 янв. 2013 г., 19:06  

От пистата, наречена - Живот

675 0 0

                                                    От пистата, наречена - Живот

                                                                                         

                                                                                                           

                                                    От пистата, наречена - Живот,

                                                    като птици със стоманени крила,

                                                    годините бавно издигат се

                                                    и отлитат една по една.

                                                               

                                                    Пистата постепенно опустява.

                                                    Спуска се над нея здрач.

                                                    Там някъде във края

                                                    останал е прегърбен изпращач.

                                                                                                                       

                                                    Загледан тъжно в небето

                                                    след годините отлетели,

                                                    след себе си оставили му спомените - 

                                                    две завихрени ленти бели.                                                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...