20 янв. 2013 г., 19:06  

От пистата, наречена - Живот

677 0 0

                                                    От пистата, наречена - Живот

                                                                                         

                                                                                                           

                                                    От пистата, наречена - Живот,

                                                    като птици със стоманени крила,

                                                    годините бавно издигат се

                                                    и отлитат една по една.

                                                               

                                                    Пистата постепенно опустява.

                                                    Спуска се над нея здрач.

                                                    Там някъде във края

                                                    останал е прегърбен изпращач.

                                                                                                                       

                                                    Загледан тъжно в небето

                                                    след годините отлетели,

                                                    след себе си оставили му спомените - 

                                                    две завихрени ленти бели.                                                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...