20.01.2013 г., 19:06  

От пистата, наречена - Живот

673 0 0

                                                    От пистата, наречена - Живот

                                                                                         

                                                                                                           

                                                    От пистата, наречена - Живот,

                                                    като птици със стоманени крила,

                                                    годините бавно издигат се

                                                    и отлитат една по една.

                                                               

                                                    Пистата постепенно опустява.

                                                    Спуска се над нея здрач.

                                                    Там някъде във края

                                                    останал е прегърбен изпращач.

                                                                                                                       

                                                    Загледан тъжно в небето

                                                    след годините отлетели,

                                                    след себе си оставили му спомените - 

                                                    две завихрени ленти бели.                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...