15 ene 2011, 16:43

От предишен живот те познавам

1.1K 0 2

От предишен живот те познавам

 

Били сме с теб в минали животи,

били сме двама, но с една душа.

Събират и разделят се съдбите ни -

на изпитание подложила ги Вечността.

 

Била съм Ева в райската градина,

а ти, безспорно, грешният Адам

и от тогава ябълката забранена

разделя ни в Космоса голям.

 

Но търсят се душите ни половинчати

година след година, век след век…

В чужди хора, в грешки непризнати,

по път трънлив, стръмен и нелек.

 

Когато крачим с други през живота,

от болка стенат клетите души.

Съдбата ни - орисница, голгота -

всяка обич ревностно руши.

 

Че карма нерушима нас ни свързва,

по-властна от живота и смъртта.

Обет свещен вековен ни обвързва

теб и мен... в една Съдба.

 

14.01.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АнеблА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Космополитно! Стиховете ти са пълни с вяра и оптимизъм! Любовта е вечна и ще пребъде! Мъдра филосовия и силна, истинска обич има в поезия ти! Сърдечен поздрав!
  • Много вълнуващо ...Прочетох и част от другите ти произведение и се чудя тази любов благословия ли е или проклятие? Сърдечен поздрав!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...