15.01.2011 г., 16:43

От предишен живот те познавам

1.1K 0 2

От предишен живот те познавам

 

Били сме с теб в минали животи,

били сме двама, но с една душа.

Събират и разделят се съдбите ни -

на изпитание подложила ги Вечността.

 

Била съм Ева в райската градина,

а ти, безспорно, грешният Адам

и от тогава ябълката забранена

разделя ни в Космоса голям.

 

Но търсят се душите ни половинчати

година след година, век след век…

В чужди хора, в грешки непризнати,

по път трънлив, стръмен и нелек.

 

Когато крачим с други през живота,

от болка стенат клетите души.

Съдбата ни - орисница, голгота -

всяка обич ревностно руши.

 

Че карма нерушима нас ни свързва,

по-властна от живота и смъртта.

Обет свещен вековен ни обвързва

теб и мен... в една Съдба.

 

14.01.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Космополитно! Стиховете ти са пълни с вяра и оптимизъм! Любовта е вечна и ще пребъде! Мъдра филосовия и силна, истинска обич има в поезия ти! Сърдечен поздрав!
  • Много вълнуващо ...Прочетох и част от другите ти произведение и се чудя тази любов благословия ли е или проклятие? Сърдечен поздрав!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...