От предишен живот те познавам
Били сме с теб в минали животи,
били сме двама, но с една душа.
Събират и разделят се съдбите ни -
на изпитание подложила ги Вечността.
Била съм Ева в райската градина,
а ти, безспорно, грешният Адам
и от тогава ябълката забранена
разделя ни в Космоса голям.
Но търсят се душите ни половинчати
година след година, век след век…
В чужди хора, в грешки непризнати,
по път трънлив, стръмен и нелек.
Когато крачим с други през живота,
от болка стенат клетите души.
Съдбата ни - орисница, голгота -
всяка обич ревностно руши.
Че карма нерушима нас ни свързва,
по-властна от живота и смъртта.
Обет свещен вековен ни обвързва
теб и мен... в една Съдба.
14.01.2011
© АнеблА Всички права запазени