Съблякъл си своите думи

и сякаш висят на ръката ти,

и неми са твоите звуци,

когато отвориш устата си.

Хайде!

Измисляй ми приказки!

Нали със това се гордееш.

Сега съм слушател на глупости -

да кажеш различно не смееш.

Добре, аз съм просто слушател.

Пристрастно ще млъкне пианото.

И щом като лъжеш сърцето си,

давай! Лъжи го!... но цялото.

Изтрий си плачливите погледи,

до болка познавам лъжите ти.

Изпей ми за нашите спомени

и тръгвай, но днес без сълзите ми.

Колко отслабнах от приказки

и вече по-друга май станах...

Погребах, погребах мечтите си,

а тебе - погребах в забрава...