... От приказки...
Съблякъл си своите думи
и сякаш висят на ръката ти,
и неми са твоите звуци,
когато отвориш устата си.
Хайде!
Измисляй ми приказки!
Нали със това се гордееш.
Сега съм слушател на глупости -
да кажеш различно не смееш.
Добре, аз съм просто слушател.
Пристрастно ще млъкне пианото.
И щом като лъжеш сърцето си,
давай! Лъжи го!... но цялото.
Изтрий си плачливите погледи,
до болка познавам лъжите ти.
Изпей ми за нашите спомени
и тръгвай, но днес без сълзите ми.
Колко отслабнах от приказки
и вече по-друга май станах...
Погребах, погребах мечтите си,
а тебе - погребах в забрава...
© Венета Димитрова All rights reserved.
