От ръкавите на една спирална галактика

За Море ми служат очите ти,

когато ми липсва песента на рапаните.

С клади завивам се Нощем,

когато луната очертава профила ти

и открадваш съня ми,

от ръкавите на тази спирална галактика.

Разпадаш ме на сто хиляди клетъчни пиксела,

за един квантов сблъсък само,

за ефектът на транс- любовна,

Небесна механика …

Сутрин, ме разплиташ на слънчеви изблици.

И в априлско Небе се превръщат очите ти.

Денят събужда заспалите кестени,

а аз, се повдигам на пръсти,

да докосна дланите ти.