Jun 2, 2019, 1:43 AM

От ръкавите на една спирална галактика 

  Poetry » Love
622 0 0

За Море ми служат очите ти,

когато ми липсва песента на рапаните.

С клади завивам се Нощем,

когато луната очертава профила ти

и открадваш съня ми,

от ръкавите на тази спирална галактика.

 

Разпадаш ме на сто хиляди клетъчни пиксела,

за един квантов сблъсък само,

за ефектът на транс- любовна,

Небесна механика …

 

Сутрин, ме разплиташ на слънчеви изблици.

И в априлско Небе се превръщат очите ти.

Денят събужда заспалите кестени,

а аз, се повдигам на пръсти,

да докосна дланите ти.

 

© Снежана Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??