Jun 2, 2019, 1:43 AM

От ръкавите на една спирална галактика

  Poetry » Love
979 0 0

За Море ми служат очите ти,

когато ми липсва песента на рапаните.

С клади завивам се Нощем,

когато луната очертава профила ти

и открадваш съня ми,

от ръкавите на тази спирална галактика.

 

Разпадаш ме на сто хиляди клетъчни пиксела,

за един квантов сблъсък само,

за ефектът на транс- любовна,

Небесна механика …

 

Сутрин, ме разплиташ на слънчеви изблици.

И в априлско Небе се превръщат очите ти.

Денят събужда заспалите кестени,

а аз, се повдигам на пръсти,

да докосна дланите ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...