4 sept 2006, 13:01

От самолюбие към любов към себе си

  Poesía
930 0 6



 

Lycki & Mojsei

 

-И да мълчиш и да крещиш,
света не ще да променим!

-Но аз крещя, а ти мълчиш,

с което продължаваш да виниш?!

-Когато се налага ще мълчим,

когато трябва ще крещим,

но пак света ще променим!

 

 

-Не ти е нужно заклинание,
за да отхвърлиш туй терзание,
което тегне над душите
и предизвиква сълзите в очите.

-Притихнали сме в молитва

с души, огрети в светлина

и таз любов сърцата ни изпитва,

чертаейки пътеката на тишина.

-Социалното терзание

предизвиква заклинание,

което грее в душите

и суши сълзите в очите.

 

 

-Не са ти нужни ангели господни,
нито крилете им подобни,
щом волен е духът ти и свободен
и чувстваш онзи миг върховен,
когато твоята душа
нашепва ти за любовта.

-С теб сме ангели любовни,

познали дух божествен,

дори без помисли греховни

в миг за двамата – тъждествен.

-С тебе - ангели господни,

с души, чрез любовта свободни,

пренасяме върховен миг

чрез нашия съвместен стих.

 


-Дори животът ти да е игра-
играй макар и на шега,
но тъй, че твойто изпълнение
да бъде най-доброто предстанление.

-Превърнахме житейската игра

в страхотно предстваление,

изпълнено със смях и с шега-

реално, мило забавление.

-Животът ни, чрез поетичната шега,

в игра превърнахме сега…

 


-Мечтата е затуй, за да я гониш-
догонваш я, за другата се молиш,
но пак за нещо Бог кориш,
мечтаейки света да покориш.

-Не съм съгласен с теб. Грешиш!

Самите ние с теб сме Бог:

света с мен ще покориш

по пътя свят, но много строг!

-Мечтата е затуй,за да я гоним,

догонваме,за другата се молим,

и Бог за нищо не корим,

защото двамата не се виним.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Никол! Показваш творческа зрялост точно преди публикуването на статия:"Творческият процес". Радвам се на това съвпадение. Приятно съм изненадан!
    Поздрав!
  • Здравейте!Невероятен текст!Поздравления!
    ..Светът,като че ли се опитва да изгради нов модел.Човешката дейност,в своите два аспекта-съзидателен и разрушителен,са движещата сила.
    ..Човекът все повече се обръща към себе си.Преразглежда своето място и роля.Ценностният хаос е и подтик към едно ново,адекватно мислене и поведение.
    ..Животът..като своеобразно представление..създава ведрината,необходима за разбирането и съответно за поемането на отговорността.
    ..Мечтата!?-стремеж към задоволяване на потребностите..но в хода на самия процес възникват и нови..Свободата на човека сякаш е съизмерима с възможностите му..
    Благодаря ви,че ми давате възможност да се вгледам в неща,които определено ме интересуват!
    Поздрав!
  • Какво толкова има за разбиране Веси?
    Просто "терзание" трябва да се римува - не става с "отрицание" защото не се връзва с грейката в душите и сухите сълзи. Със "знание" също не става, защото ще стане конфузно. С "оправдание" - а после какво ще има в коментарите? Виж "заклинание" е най-безобидно и някак звучи магично-езически и тайнствено.
    Възхитен съм от точното попадение.
    Добре забъркано заклинание, как не трябва да се пише!!!
    Всичките стихове на Моисей са едно тайнство.
  • Това не го разбрах:
    ........................
    -Социалното терзание

    предизвиква заклинание,

    което грее в душите

    и суши сълзите в очите.

    ???

  • В тази творба, под формата на диалог, се дава отговор на въпроса за прехода на себелюбието в любов към себе си. Диалогът е изграден чрез логическата връзка: теза - антитеза - синтеза.Текстът има и други творчески решения, но той е решение и на конкретен проблем, което е негово основно достойнство.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...