От самолюбие към любов към себе си
Lycki & Mojsei
-И да мълчиш и да крещиш,
света не ще да променим!
-Но аз крещя, а ти мълчиш,
с което продължаваш да виниш?!
-Когато се налага ще мълчим,
когато трябва ще крещим,
но пак света ще променим!
-Не ти е нужно заклинание,
за да отхвърлиш туй терзание,
което тегне над душите
и предизвиква сълзите в очите.
-Притихнали сме в молитва
с души, огрети в светлина
и таз любов сърцата ни изпитва,
чертаейки пътеката на тишина.
-Социалното терзание
предизвиква заклинание,
което грее в душите
и суши сълзите в очите.
-Не са ти нужни ангели господни,
нито крилете им подобни,
щом волен е духът ти и свободен
и чувстваш онзи миг върховен,
когато твоята душа
нашепва ти за любовта.
-С теб сме ангели любовни,
познали дух божествен,
дори без помисли греховни
в миг за двамата – тъждествен.
-С тебе - ангели господни,
с души, чрез любовта свободни,
пренасяме върховен миг
чрез нашия съвместен стих.
-Дори животът ти да е игра-
играй макар и на шега,
но тъй, че твойто изпълнение
да бъде най-доброто предстанление.
-Превърнахме житейската игра
в страхотно предстваление,
изпълнено със смях и с шега-
реално, мило забавление.
-Животът ни, чрез поетичната шега,
в игра превърнахме сега…
-Мечтата е затуй, за да я гониш-
догонваш я, за другата се молиш,
но пак за нещо Бог кориш,
мечтаейки света да покориш.
-Не съм съгласен с теб. Грешиш!
Самите ние с теб сме Бог:
света с мен ще покориш
по пътя свят, но много строг!
-Мечтата е затуй,за да я гоним,
догонваме,за другата се молим,
и Бог за нищо не корим,
защото двамата не се виним.
© Валери Рибаров All rights reserved.
