Ще изтупам старите надежди,
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.
Ще ги просна на балкона -
дори от слънцето да избелеят.
Може вятърът да ги прокъса,
но ще заблестят отново свежи.
Ще рискувам с малко грим,
обувки на високо токче,
червило, колкото за блясък
и ще ги нахлузя като броня.
Ако са ми отеснели
или пък изглеждам смешна и нелепо,
все някога ще стигна до морето,
за да се покрия с морска пяна...
© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados