25.01.2019 г., 16:29 ч.

От скрина 

  Поезия » Свободен стих
233 3 8

Ще изтупам старите надежди,
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.

 

Ще ги просна на балкона -
дори от слънцето да избелеят.
Може вятърът да ги прокъса,
но ще заблестят отново свежи.

 

Ще рискувам с малко грим,
обувки на високо токче,
червило, колкото за блясък
и ще ги нахлузя като броня.

 

Ако са ми отеснели
или пък изглеждам смешна и нелепо,
все някога ще стигна до морето,
за да се покрия с морска пяна...

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??