Jan 25, 2019, 4:29 PM

От скрина

471 3 8

Ще изтупам старите надежди,
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.

 

Ще ги просна на балкона -
дори от слънцето да избелеят.
Може вятърът да ги прокъса,
но ще заблестят отново свежи.

 

Ще рискувам с малко грим,
обувки на високо токче,
червило, колкото за блясък
и ще ги нахлузя като броня.

 

Ако са ми отеснели
или пък изглеждам смешна и нелепо,
все някога ще стигна до морето,
за да се покрия с морска пяна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росилина Хесапчиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...