10 sept 2008, 7:56

от страх 

  Poesía » Otra
831 0 2

Красиви дни забързано отлитат,

изпълнени със смях, обагрени с мечти,

безкрайни, пъстри, цветни - питат:

А вие все ли тъй ще гледате отстрани?

 

Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме

със зажаднели очи ненаситни,

омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,

прегладнели от толкоз мечти...

 

От страх, че не сме си заслужили,

да сме щастливи, красиви, усмихнати,

укрепяваме тъжните, бетонирани кули,

от радостта на света да сме скрити...

 

 

 

 

 

© Силвена Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??