от страх

10 сент. 2008 г., 07:56

Поэзия » Другая

826 0 2

Красиви дни забързано отлитат,

изпълнени със смях, обагрени с мечти,

безкрайни, пъстри, цветни - питат:

А вие все ли тъй ще гледате отстрани?

Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме

със зажаднели очи ненаситни,

омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,

прегладнели от толкоз мечти...

От страх, че не сме си заслужили,

да сме щастливи, красиви, усмихнати,

укрепяваме тъжните, бетонирани кули,

от радостта на света да сме скрити...

mimoza_79 (Мария Манджукова)

2008-09-10T19:47:02+03:00

Поздрав!
gothwolf (Християн)

2008-09-10T13:37:29+03:00

Тези тъжни бетонирани кули отнемат радостите ни - скриват ни от света, но така и ние оставаме скрити.