от страх
1.2K
0
2
Красиви дни забързано отлитат,
изпълнени със смях, обагрени с мечти,
безкрайни, пъстри, цветни - питат:
А вие все ли тъй ще гледате отстрани?
Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме
със зажаднели очи ненаситни,
омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,
прегладнели от толкоз мечти...
От страх, че не сме си заслужили,
да сме щастливи, красиви, усмихнати,
укрепяваме тъжните, бетонирани кули,
от радостта на света да сме скрити...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвена Петкова Все права защищены
