от страх
1.2K
0
2
Красиви дни забързано отлитат,
изпълнени със смях, обагрени с мечти,
безкрайни, пъстри, цветни - питат:
А вие все ли тъй ще гледате отстрани?
Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме
със зажаднели очи ненаситни,
омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,
прегладнели от толкоз мечти...
От страх, че не сме си заслужили,
да сме щастливи, красиви, усмихнати,
укрепяваме тъжните, бетонирани кули,
от радостта на света да сме скрити...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвена Петкова Всички права запазени
