Sep 10, 2008, 7:56 AM

от страх

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Красиви дни забързано отлитат,

изпълнени със смях, обагрени с мечти,

безкрайни, пъстри, цветни - питат:

А вие все ли тъй ще гледате отстрани?

 

Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме

със зажаднели очи ненаситни,

омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,

прегладнели от толкоз мечти...

 

От страх, че не сме си заслужили,

да сме щастливи, красиви, усмихнати,

укрепяваме тъжните, бетонирани кули,

от радостта на света да сме скрити...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвена Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...