Sep 10, 2008, 7:56 AM

от страх

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Красиви дни забързано отлитат,

изпълнени със смях, обагрени с мечти,

безкрайни, пъстри, цветни - питат:

А вие все ли тъй ще гледате отстрани?

 

Навеждаме глави, тъжни въздишки преглъщаме

със зажаднели очи ненаситни,

омаяно гледаме и постоянно преглъщаме,

прегладнели от толкоз мечти...

 

От страх, че не сме си заслужили,

да сме щастливи, красиви, усмихнати,

укрепяваме тъжните, бетонирани кули,

от радостта на света да сме скрити...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвена Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...