9 sept 2022, 21:00  

От свечерилия се хълм до гаснещата необятност

  Poesía
1.1K 10 1

Шумят вълните мимолетно,

но вечна ще остане тишината.

От свечерилия се хълм

до гаснещата необятност

проскитват закъснелите минути.

...А може би отново дирят

                         най-първото небе...

След мъртва светлина

припомнят го и си отиват

                удавени в безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И в тази тишина и необятност, се скитат закъснелите минути...! Младен, колко много си казал и колко са дълбоки чувствата с които е написан сгихът, за да се докосне до онова" най- първото небе"! Поздравявам те за таланта и ти пожелавам, нестихващо вдъхновение!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....