От свечерилия се хълм до гаснещата необятност

Poesía

1.1K 10 1

Шумят вълните мимолетно,

но вечна ще остане тишината.

От свечерилия се хълм

до гаснещата необятност

проскитват закъснелите минути.

...А може би отново дирят

най-първото небе...

След мъртва светлина

припомнят го и си отиват

удавени в безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

И в тази тишина и необятност, се скитат закъснелите минути...! Младен, колко много си казал и колко са дълбоки чувствата с които е написан сгихът, за да се докосне до онова" най- първото небе"! Поздравявам те за таланта и ти пожелавам, нестихващо вдъхновение!

2022-09-10T05:42:22+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0