От свечерилия се хълм до гаснещата необятност

Poesía

1.1K 10 1

Шумят вълните мимолетно,

но вечна ще остане тишината.

От свечерилия се хълм

до гаснещата необятност

проскитват закъснелите минути.

...А може би отново дирят

най-първото небе...

След мъртва светлина

припомнят го и си отиват

удавени в безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

И в тази тишина и необятност, се скитат закъснелите минути...! Младен, колко много си казал и колко са дълбоки чувствата с които е написан сгихът, за да се докосне до онова" най- първото небе"! Поздравявам те за таланта и ти пожелавам, нестихващо вдъхновение!

2022-09-10T05:42:22+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0