Шумят вълните мимолетно,
но вечна ще остане тишината.
От свечерилия се хълм
до гаснещата необятност
проскитват закъснелите минути.
...А може би отново дирят
най-първото небе...
След мъртва светлина
припомнят го и си отиват
удавени в безкрайността.
© Младен Мисана Все права защищены