9 сент. 2022 г., 21:00  

От свечерилия се хълм до гаснещата необятност 

  Поэзия
567 10 2

Шумят вълните мимолетно,

но вечна ще остане тишината.

От свечерилия се хълм

до гаснещата необятност

проскитват закъснелите минути.

...А може би отново дирят

                         най-първото небе...

След мъртва светлина

припомнят го и си отиват

                удавени в безкрайността.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Космически стих, който носи космически послания!
  • И в тази тишина и необятност, се скитат закъснелите минути...! Младен, колко много си казал и колко са дълбоки чувствата с които е написан сгихът, за да се докосне до онова" най- първото небе"! Поздравявам те за таланта и ти пожелавам, нестихващо вдъхновение!
Предложения
: ??:??